Международно сътрудничество за развитие

В съвременния свят на глобални проблеми и рискове никоя държава не може сама да ги посреща и решава. Бедност, климатични промени, епидемии, социално напрежение, конфликти – все заплахи за мира и сигурността в един все по-тесен свят.

Кой ги посреща, как трябва да се противодейства, какви са отговорностите на едни или групи държави? Това са актуалните въпроси и човечеството търси отговори в рамките на съществуващите международни структури. В същото време тече стопанско и политическо преструктуриране в света и деленето на развити и развиващи се страни, на страни донори и страни получатели на развитие става все по-многопластово. Какво все пак представлява международното сътрудничество за развитие, кои са основните актьори и по-новите тенденции – това са въпросите, които ни вълнуват като представители на граждански организации в страна, отскоро включена в групата на донорите на помощ за развитие.

Универсалният характер и авторитетът на Организацията на Обединените нации (ООН) й отреждат водещо място в посрещането на глобалните предизвикателства и в международното сътрудничество за развитие. В нейните форуми представителите на държавите и експертите от международните правителствени и неправителствени организации представят идеи, стигат до консенсус, провъзгласяват нови приоритети и потвърждават колективен ангажимент. Постепенно стратегиите стават по-всеобхватни, политиките по-съгласувани, а целите по-конкретни и измерими. Най-добра илюстрация на тези положителни тенденции е изработването през 2000 г. на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Дали тези осем взаимно обвързани цели ще бъдат постигнати до 2015 г. стои под голям въпрос, но посоката е потвърдена и светът се готви за ЦХР 2.0.

В системата на ООН постепенно се усъвършенства управлението на международното сътрудничество за развитие и все по-голям ефект имат оперативните функции, които специализираните организации поемат. Разработват се стандарти на поведение в предоставянето на помощ за развитие и се оформят наднационални схеми за регулиране на трансграничните предизвикателства. При това във фокуса на вниманието стои човекът с неговите права и с правото му на сигурност. Не бива да се забравя и ролята на поредицата от световни конференции на високо равнище под егидата на ООН. Значението на тези конференции е в това, че се обобщават ценности, поставят се цели, изработват се стратегии и се приемат програми за действие в конкретните сфери на развитието. Грижата е насочена преди всичко към най-уязвимите сегменти на световната общност и към растящите глобални предизвикателства.

Европейският съюз и страните членки са сред най-активните участници в международното сътрудничество за развитие. Сътрудничеството за развитие е една от сферите на дейност на Европейската общност, т.е. на Европейската комисия като наднационалния стълб на Европейския съюз. Специфичното в политическото поле Сътрудничество за развитие е, че Помощта от Общността допълва мерките на страните членки, а не ги измества, т.е. спазва принципа за допълване. Европейската общност в лицето на Европейската комисия се счита всъщност за 28-ия донор на Официална помощ за развитие (ОПР) на Европейския съюз – със собствен бюджет, политики и акценти и с разработени на тяхна основа програми за развитие.

Родена от постколониалните връзки на част от страните членки, европейската политика за развитие се превръща в условията на глобализация в носител на традиционните европейски ценности за свобода, справедливост, демокрация, защитени човешки права, нужни на целия все по-поляризиран свят. И тук в центъра на сътрудничеството за развитие е поставен човекът. Приетият през декември 2005 г. Консенсус за развитие между трите основни институции на Европейския съюз (Съвета, Парламента и Комисията), потвърждава основната цел, борбата с бедността, като посочва и най-важните условия за успех, а именно добро управление, въвличащ и устойчив растеж в развиващите се страни, получатели на помощ за развитие от фондовете или от бюджета на Европейския съюз. В същата посока се движи обсъжданата сега „Програма за промяна”. Заявената цел е да се постигне високо ефективна политика за развитие, която да потвърди водещата роля на Европейския съюз при определяне на многостранното сътрудничество за развитие по отношение изпълнението на ЦХР до 2015 и относно пътя след това. По-нова е идеята за прилагане на диференцирано партньорство за развитие, подкрепено с нови критерии за разпределение на помощта.

Не може да се говори за международно сътрудничество за развитие и за политики за развитие, без да се постави на по-предно място Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тя е водещата международна организация при формулирането на цели, стратегия и контрол, а през последните години е инициатор на всички стъпки за повишаване на ефективността на помощта за развитие. Мисията на ОИСР е да подпомага политики, които могат да подобрят икономическото и социалното състояние на хората в целия свят. ОИСР дава форум на правителствата да споделят опит и да решават общи проблеми. Организацията специализира в подготовка на анализи на производителността, на търговията и инвестициите. Сравняват се данни и се прогнозира бъдещото икономическо развитие. Нормата се гради върху споделено отношение към пазарната икономика и демократичните институции. Аналитичните и статистически публикации на организацията са изключително високо ценени  от експертите в областта на сътрудничеството за развитие.

В международното сътрудничество за развитие има огромно поле за действие на организациите на гражданското общество и на ролята им се отдава все по-голямо внимание. Те имат както консултативни функции, така и участие в работата на място, по правителствени и неправителствени проекти. Особено важна е работата им за повишаване на осведомеността на гражданите.

За българските граждани е важно да знаят, че още в качеството си на присъединяваща се към Европейския съюз страна, през 2005 г., България пое ангажимент да стане донор на международна помощ за развитие, като към 2010 година нейният принос трябваще да достигне 0,17 процента от брутния национален доход (БНД), а към 2015 година – 0,33 процента от БНД. Правителството на страната ни се опитва, макар и с бавни темпове, да изработи необходимата нормативна база и да подготви средносрочни и дългосрочни програми с ясни приоритети. Важно е при това да се разбира, че политиката на развитие е неразделна част от външната политика на България и служи за реализирането й. Служи на националния интерес, който в днешния все по-тесен свят е разположен достатъчно широко в рамките на целия свят.

Международно сътрудничество за развитие