Между 20 и 22 март в София се проведе международна конференция „Сътрудничество за развитие във време на променящи се парадигми“, организирана от Българската платформа за международно развитие. Събитието събра над 80 представители от неправителствения сектор в Черноморския регион и Западните Балкани, както и представители на европейски и национални институции, бизнеса и агенции на ООН като ключови заинтересовани страни по темата.
Фокус на конференцията бяха потенциалните възможности за сътрудничество в сферата на политиката за развитие и по-конкретно повишаване на ангажираността по отношение на ролята на Европейския съюз в изпълнението на Програма 2030 и Целите за устойчиво развитие на ООН в рамките на Съюза и в трети страни.
Събитието бе открито от Моника Панайотова, заместник-министър за Българското председателство на Съвета на ЕС. Тя подчерта, че за да се осигури политическа легитимност, е необходимо непрестанно сътрудничество с гражданското общество. Според нея най-сериозните предизвикателства пред младите хора в световен мащаб са промяната в климата и опазването на мира, а регионалното сътрудничество е от ключово значение, за да можем ефективно да се справим с тях. В откриването взе участие и доц. д-р Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация в България (СЗО).
В рамките на дискусионния панел относно взаимовръзката между всяка от 17-те Цели в Програма 2030 и ролята на ЕС в сътрудничеството за развитие, Огнян Чампоев, началник отдел „Международно сътрудничество за развитие“, Дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“ от Министерството на външните работи, подчерта изключителната важност на мерките за справяне с хуманитарните кризи не само от страна на ЕС и ООН, а и в самите държави посредством националните политики.
В своето изказване, Шеймъс Джеферсън, директор на CONCORD Europe (Европейска конфедерация на неправителствени организации за развитие) подчерта, че Целите за устойчиво развитие трябва да са свързани и последователни и да не си пречат – акцентът според него не трябва да бъде върху финансирането, а върху това как отделните цели си взаимодействат, както и върху политиките, които се борят със социалната неравнопоставеност. Като пример за непоследователна политика на ЕС, той посочи тази за миграцията. Джеферсън даде определение за успешна система за ефективно развитие, а именно такава, при която всички играчи, включително и гражданското общество, са въвлечени във вземането на решения под формата на консултации за това как се разпределят и харчат средствата по политиките. Особен акцент Джеферсън постави върху това, че за Балканите и Черноморския регион е важно да се инициира включване на гражданското общество в законодателните процеси, тъй като в момента се наблюдава обратната тенденция.
Конференцията засегна по-тясно темата за прогреса на национално ниво в сферите, свързани конкретно с Цел 3 – „Добро здраве“, Цел 4 – „Качествено образование“, Цел 5 – „Равенство между половете“ и Цел 16 – „Справедливост“ от Програма 2030. Първият ден от конференцията завърши с дискусия, в която представители на НПО сектора и бизнеса обсъдиха ролята на корпоративния сектор в постигането на Целите за устойчиво развитие и добрите практики за ефективното му включване в процеса на национално и международно ниво.
Като част от събитиети се проведе и дискусия за ролята на неправителствения сектор в сътрудничеството за развитие в региона. Дискусионният панел бе открит от Адела Русу – изпълнителен директор на Федерация на неправителствените организации за развитие в Румъния (FOND), която очерта предизвикателствата пред работата на гражданския сектор. Сред тях тя изтъкна трудностите при достъпа до финансиране от бюджета за сътрудничество и развитие на национално ниво и свиването на гражданското общество на регионално ниво, което според нея е най-ясно изразено чрез натиска, оказван върху определени неправителствени организации, и неефективността на обществените обсъждания.
Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) представи проектите и работата на организацията за подобряване на здравното образование, иновации и експертиза, и по-конкретно работата с групи в неравностойно положение. Г-жа Стаменкова отдели специално внимание на партньорите на Асоциацията по линия на Националната мрежа на здравните медиатори, която разпростира дейностите си в Македония, Сърбия и други страни от региона, и се очаква да се разрасне до международна мрежа на здравни медиатори.
В панела взе участие и Специалният представител за външните отношения и ресурси на международната мрежа на SOS детски селища, Ричард Пихлер, който подчерта, че гражданските организации трябва да бъдат въвлечени в процеса на формиране на политики заради близостта им с целевите групи, мотивацията и подхода, който използват с цел да бъдат защитени правата на уязвимите и маргинализирани групи.
Денят завърши с работа по групи по Цел 3 – „Добро здраве“, Цел 4 – „Качествено образование“, Цел 5 – „Равенство между половете“, чиято цел бе да изведе на преден план прогреса до момента, да идентифицира предизвикателства и възможности за бъдещо сътрудничество и съвместни действия между всички заинтересовани от изпълнението на Програма 2030 страни. Сред набелязаните предизвикателства бе липсата на предвиден за изпълнението на Целите и за набиране на статистически данни бюджет, което възпрепятства осъществяването на мониторинг на прогреса на държавите по изпълнението на заложените индикатори. Участниците изведоха на преден план нуждата от по-целенасочени, координирани и ефективни действия в сферата на развитието.
В резултат от форума, може да се обобщи, че за изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН трябва да се вземат мерки не само на централно, а и на регионално и местно ниво, като се осигури активно съвместно сътрудничество както между ООН и ЕС, така и между ЕС и отделните държави. Гражданското общество има ключова роля в разпространението и изпълнението на Целите и без активното участие на неправителните организации в разработването и прилагането на политики в тези области, не би било възможно пълноценното постигане на заложените цели.
Българската платформа за международно развитие бе домакин и взе участие в срещата на CONCORD HUB 2, която се проведе паралелно с конференцията в гр. София. Като член на Европейската конфедерация на неправителствените организации за развитие (КОНКОРД), БПМР подпомогна осъществяването на срещата като възможност за представители на други национални платформи и мрежи за развитие от Централна Европа да установят контакт и обсъдят потенциални форми на сътрудничество с партньорски организации от Западни Балкани и Черноморски регион.
Събитието е част от проекта „Граждански диалог за развитие“, изпълняван от Българска платформа за международно развитие във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС в сътрудничество с Министерството на външните работи и с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
