На 15 юни се проведе уебинар на тема „ЕС и политиките за международно партньорство за развитие“, организиран от Българската платформа за международно развитие (БПМР) в партньорство с Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Уебинарът събра над 30 експерти, представители на институциите и гражданския сектор, които обмениха мнения и оценки на тема „Защо на България е нужен Закон за международно сътрудничество за развитие и международна хуманитарна помощ?“. Потвърдено беше, че с приемането на Закон за международно сътрудничество за развитие и международна хуманитарна помощ ще се създадат предпоставки за по-активно включване на граждански и бизнес организации в бъдеща по-прозрачна, по-ефективна и по-добре организирана българска помощ за развитие и хуманитарна помощ.
В изказванията си панелистите посланик Валери Йотов, Румян Сечков, Петър Бучков и Моника Панайотова представиха аргументи за ползите от подобряване на нормативната уредба за по-ефективна българска политика за международно сътрудничество за развитие. За създаването на специализирано оперативно звено се изказаха г-н Николай Тодоров от Българския червен кръст.Една от задачите на срещата беше да научим повече за най-новите тенденции в законодателната уредба на страните членки на ЕС. Случи се благодарение на включването на представителя на испанската платформа за сътрудничество за развитие, г-н Артуро Ангуло Урарте. Той отговори на предварително зададени въпроси и ясно представи новите моменти в приетия през февруари 2023 година нов закон на Испания: Сътрудничество за устойчиво развитие и глобална солидарност (Cooperation for Sustainable Development and Global Solidarity).
25 години след първия испански закон за помощта за развитие, това е нова правна рамка за испанското международно сътрудничество за развитие, която позволява по-бърза реакция спрямо нови глобални предизвикателства. Този закон се стреми да се превърне в еталон за нов модел на сътрудничество, ангажиран с Дневен ред 2030 на ООН и Целите за устойчиво развитие, както и с Парижкото споразумение срещу изменението на климата. Новият закон ще гарантира, че помощта за развитие се фокусира върху глобалните публични блага и насърчава съюзите между страните.
Новият закон на Испания за сътрудничество за устойчиво развитие и глобална солидарност дава правен статут на ангажимента, поет от Испания, да разпредели 0,7% от Брутния национален доход за официална помощ за развитие до 2030 г. Новият закон също така предвижда задължение за разпределяне на най-малко 10% от официалната помощ за развитие (ОПР) за хуманитарни дейности.
Особено важен е аргументът, че новият Закон за устойчиво развитие и глобална солидарност се стреми да превърне сътрудничеството в стабилна държавна политика, която е дълготрайна и не може да бъде отменена.
Какво е новото в този закон?
По-голяма защита за хуманитарните работници – Този закон ще послужи като рамка за изготвянето на четири кралски указа, които ще въведат подобрения в техните условия на работа, ще поставят основи за професионалната им кариера и ще гарантират, че талантите са привлечени, задържани, обучени и повишени.
Реформа на Испанската агенция за международно сътрудничество за развитие (AECID) ще укрепи този орган като крайъгълен камък на системата и генератор на партньорства.
Реформа на финансовото сътрудничество, което да стане по-бързо, по-ефективно и в съответствие с моделите на европейските партньори и други многостранни органи.
Реформа на законодателството относно субсидиите във връзка с децентрализираното сътрудничество – увеличава прозрачността на испанското сътрудничество, тъй като ще му предостави нови инструменти за подобряване на оценката, мониторинга и отчетността, като доближи работата по сътрудничеството до обществеността.Съюзи и децентрализирано сътрудничество – Новият закон укрепва управлението на системата за испанско сътрудничество с подобрения в инструментите за координация, споразумение и сътрудничество между заинтересованите страни. Той предоставя на автономните региони достъп до участие в делегирани програми за сътрудничество на ЕС при условията, установени от правото на ЕС и в консенсус с държавата и други многостранни органи.
