Информационни дни на развитието ще се проведат в 28 града в България

Информационни дни на развитието ще се проведат в 28 български града през юни 2018 г. Българска платформа за международно развитие организира поредицата от събития във връзка с приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС. Всяка от срещите по места цели да задълбочи познанието и разбирането на гражданското общество за националната и европейската политики за сътрудничество за развитие, ролята на ЕС в изпълнението на Програмата на Организацията на обединените нации за устойчиво развитие до 2030 г. и участието на страната ни в този процес.

В събитията могат да се включат представители на бизнеса и неправителствения сектор, медии, местни власти, представители на образователни, културни и социални институции, организации и граждани.

По време на всяка от срещите ще бъдат обсъдени практическите измерения на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие. Когато говорим за Целите, в центъра са хората. По тази причина информационните срещи ще поставят фокус върху четири от седемнадесетте цели като ключови за страната ни, а именно: Цел 3 – „Добро здраве“, Цел 4 – „Качествено образование“, Цел 5 „Равенство между половете“ и Цел 16 „Мир и справедливост“.

Информацията за мястото и часа на провеждане във всеки един град може да следите тук или на Фейсбук страницата на БПМР:

Бургас – 26 юни, Хамалогика (ул. „Шейново“ 24), 18:00 – 20:30
Монтана – 26 юни, Общински младежки дом (бул. „3-ти март“ 98), 10:30 – 14:30
Видин – 27 юни, Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ (пл. „Бдинци“ 1), 10:30 – 14:30 часа
Стара Загора – 27 юни, Международен младежки център (бул. „Княз Александър Батенберг“ 19), 18:00 – 20:30
Силистра – 28 юни, АРГИ – Център (ул. „Москва“ 8), 10:00 – 13:00
Пловдив – 28 юни, ул „Екзарх Йосиф“ 16, 18:00 – 20:30
Смолян – 28 юни, ГПЧЕ „Иван Вазов“ (бул. „България“ 22), 14:00 – 16:00
Добрич – 29 юни, Младежки център (пл. „Стария орех“ 1), 10:00 – 13:30
Благоевград – 6 юли, зала „Пара“ (ул. „Иван Михайлов“ 1), 10:30 часа
Габрово – 10 юли, Национален музей на образованието (ул. „Априловска“ 15), 10:30 часа
Ловеч – 3 август, хотел „Лиани“ (ул. „Васил Левски“ 1), 14:15 часа

Защо Цел 3, 4, 5 и 16?

Цел 3 от Целите за устойчиво развитие на ООН предвижда осигуряване на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички във всяка възраст.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) в България продължителността на живот е по-ниска от средното в ЕС. Основните рискови за България фактори засягат следните проценти от населението: високо ниво на затлъстяване /23%/; наднормено тегло /59%/; тютюнопушене /37%/. Тревожно е състоянието на тютюнопушене сред младите момичета – България е уникална с това, че 21% от момичетата на 14 г. пушат (повече от момчетата), което води до сериозни рискове за репродуктивното здраве. Употребата на алкохол също класира България на едно от най-високите места, с около 12 л. твърд алкохол годишно средно на човек. Една от причините за високата заболеваемост в България е, че много малка част от годишния бюджет за здравеопазване е предназначен за превенция: 60-70 млн. лева.
Цел 4 е свързана с осигуряването на приобщаващо и справедливо, качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички.

Според данни на ООН 57 млн. деца по света остават без образование. Ето защо Цел 4 е насочена към всички държави и се фокусира върху образование през целия живот и даване шанс на социално слабите категории. В световен мащаб 91% от децата получават начално, 84% – прогимназиално и 73% – гимназиално образование. Подцел 4.2 от на Цел 4 гарантира, че до 2030 г. всички момичета и момчета ще имат достъп до качествено развитие, грижи и ще преминават през предучилищно образование. В България, процентът на обхванати в детските градини от 4-годишна възраст е 89.2%, но само 29% от децата в селата и 31% от ромските деца посещават детски градини.

Цел 5 е насочена към постигане на равнопоставеност между половете и овластяване за всички жени и момичета.

Според данни на „Джендър проект в България“ България е на първо място по брой на жени-министри в правителството, заедно с Франция и Никарагуа (9 от 17 министри са жени – 52,9%), но е на 101 място от 193 в класацията на Международния парламентарен съюз по брой на жени в парламента – едва 19,8%. Жените преобладават в сектора на услугите и търговията на дребно, но получават по-ниско заплащане от мъжете в същите сектори.[1] Това до известна степен отразява по-голямата склонност на жените да приемат нископлатена работа, а на мъжете да настояват за по-високи заплати, както и склонността на жените да очакват някой друг да ги оцени.

Според изследване на Европейския институт за равнопоставеност на половете, жените прекарват почти три пъти повече време от мъжете в грижа за децата и почти седем пъти повече време в грижа за домакинството, което представлява неплатен труд. Жените в България трудно се изкачват на лидерски позиции, като според Агенцията по заетостта през 2014 г. едва 7,5% от компаниите в България се ръководят от жени.

Цел 16 насърчава изграждането на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища.

По данни на ВКБООН близо 67 милиона души по света са бежанци, голяма част са напуснали дома си по причини, включващи война, конфликти или страх от преследване. Увеличават се конфликтите. През 2015 – 2016 г. към Европа се насочи поток от бежанци като над половината от тях идват от Сирия, Южен Судан и Афганистан, а повече от половината бежанци са деца.

В България през 2017 г. към 8000 души са се опитали да прекосят границата, което представлява около 80% спад спрямо числото за 2016 г. Интеграцията на бежанците се затруднява от стереотипи и задълбочаващи се негативни нагласи към тях в обществото. Към 60 % от българите смятат, че бежанците могат да извършат престъпление и да разпространят религията си. Същевременно 58% смятат, че на хора от региони с война, трябва да се оказва помощ, а 55% биха помогнали на бежанец да се установи в техния град.

Тези и други сравнителни данни за България и света ще бъдат обсъдени по време на информационните срещи. Ще бъдат посочени конкретните подцели и приоритети за България, както и предизвикателства и възможности за изпълнението им.

Информационните дни се организират в рамките на проект „Граждански диалог за развитие“, изпълняван от Българска платформа за международно развитие (БПМР) в периода ноември 2017г. – октомври 2018 г. с финансовата подкрепа на Европейската комисия и във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС.