Ние, представителите на неправителствения сектор, бъдейки част от организациите на гражданското общество в България,
като вземаме предвид:
– Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и по-конкретно чл. 4. ал. 1 и 2 (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.)
– Постановление № 234 на Министерския съвет от 1 август 2011 г. за политиката на Република България на участие в международното сътрудничество за развитие;
– Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020 г. – 2024 г., и по-конкретно цели: „Установяване на ефикасна правна база“ чрез индикатор за изпълнение: приемане на „Закон за международното сътрудничество за развитие и международната хуманитарна помощ“ от Народното събрание до 2021 г. и „Засилено участие на българския неправителствен и частен сектор в официалната помощ за развитие (ОПР)“, последвана от количествени индикатори за изпълнение;
– Програмата на ООН „Да преобразим нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“ и целите за устойчиво развитие (ЦУР);
– Членството на България в Европейския съюз и ангажимента на страната ни към ЕС до 2030 г. – 0.33% от Брутния национален доход (БНД) да бъде отпускан за помощ за развитие;
– Член 208, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), по-специално формулировката, че: „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;
– Член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът, наред с другото, „допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека“;
– Съвместното изявление от 30 юни 2017 г. на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската Комисия, относно новия Европейски консенсус за развитие – „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“;
– Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа;
– Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2023 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (2021/2164(INI));Решение от 25 януари 2022 г. на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за започване на разговори за присъединяване към Организацията с България и останалите страни кандидатки;
– Пътна карта на България от 10-ти юни 2022 г. за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, приета от Съвета на ОИСР;
– Системен анализ „Българското сътрудничество за развитие“, изготвен от Дирекция за сътрудничество за развитие към ОИСР за Министерство на външните работи,
като отбелязваме:
– липсата на специален закон като съществуващ дефицит в настоящата система в областта на българската политика за международното сътрудничеството за развитие;
– наличното отслабване в цялостната йерархия на нормативните актове и съгласуваност на правната рамка на сътрудничеството за развитие в България, тъй като целите на политиката за развитие в по-висшия законодателен документ – Постановление №234/2011, се актуализират в политически документ с по-нисък ранг, каквато е Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за периода 2020-2024 г.;
– липсата на отделна административна единица за сътрудничество за развитие, която да оптимизира, както междуинституционалното взаимодействие, така и координацията между структурните звена на Министерство на Външните работи (МВнР) и включването на организациите на гражданското общество (ОГО);
– съществуващата нормативна база, която възпрепятства български ОГО да участват в изпълнението на дейности по развитие, тъй като Постановление № 234/2011 урежда предоставянето на средства само на публични субекти в България, но не и на неправителствени субекти, тъй като те попадат в обхвата на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който гласи, че за получаване на финансиране от държавния бюджет, условията и процедурата трябва да бъдат предвидени в специален закон и да отговарят на правилата за държавна помощ,
като подчертаваме:
– ключовата роля на Организациите на гражданското общество (ОГО) за провеждането на прозрачна и ефективна политика за сътрудничество за развитие,
– призива в Дневния ред на ООН до 2030 г. за включване на неправителствените организации в дейностите на сътрудничеството за развитие;
– препоръката на ОИСР за нуждата от преразглеждане на законодателната база в България и издигането й в законен нормативен акт, което да даде възможност за участие на български ОГО в изпълнението на дейности по сътрудничество за развитие;
– необходимата двойна демократична легитимация на политиката за международно сътрудничество за развитие, която е възможна само при наличие на активно участие на гражданското общество и националния парламент;
– резултата от анализ на държавите-членки в Европейския съюз, показващ, че в повече от 62% от държавите членки на ЕС съществува закон за сътрудничество за развитие и хуманитарна помощ;
– необходимостта от модернизация на законодателството в областта на българската политика за международно сътрудничество за развитие, по начин, по който да бъде изградена на по-силна, ефективна и последователна система за сътрудничество за развитие;
– необходимостта от приемането в България на акт с по-висша юридическа сила спрямо постановление на Министерски Съвет, което би демонстрирало по-висока значимост на обществените отношения в областта на политиката за развитие;
– изготвянето и приемането на закон като предпоставка за по-трайна регулация и за създаване на рамка, която би могла да даде възможност за надграждане и развитие с допълнителни делегирани актове в сферата на международното сътрудничество за развитие;
призоваваме за:
– създаване на благоприятна среда за организациите на гражданското общество в България в областта на сътрудничеството за развитие;
– ангажиране с ОГО на стратегическо и оперативно ниво по въпросите на българската политика за международно сътрудничество за развитие;
– изготвяне и приемане на Закон за международното сътрудничество за развитие и хуманитарната помощ.
АДРА България
Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве
Български червен кръст
Дружество за ООН в България
Национална мрежа за децата
НКФ „Каритас-България
Сдружение Алианс за регионални и гражд. инициативи
Сдружение за споделено учене ЕЛА
Фондация „СЕГА“
Фондация Глобална инициатива в психиатрията
Фондация Глобални библиотеки – България
Фондация Джендър образование, изследвания и технологии
Фондация Институт за икономическа политик
Център за отворено образование
Център за развитие на устойчиви общности
