Над 70 млн. лева годишно отпуска страната ни в областта на сътрудничеството за развитие. Това бе представено пред представители на институциите, академичните среди и гражданския сектор по време на конференцията „Международно сътрудничество за развитие и ползи за България“, организирана от Българската платформа за международно развитие, която се проведе миналата седмица в Дома на Европа в София.

През 2017 г. голяма част от финансираните с българската помощ за развитие проекти са свързани с подобряване на социално значимата инфраструктура (реконструкция на читалища и библиотеки), проекти в областта на образованието и развитието на гражданското общество, местната власт или правителството в Черноморския регион (Грузия, Армения, Молдова и Украйна) и Западните Балкани (Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания), но има и проекти с Монголия, Виетнам, Афганистан и Ирак. Отпусканите средства, както и тематичните области и географските региони, в които се насочват те се определят от Средносрочната програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ на Република България за 2016 – 2019 г. Изборът на темите на работа и географските региони съвпадат и с приоритетите на общата външна политика на България.

Данните са включени в годишния доклад AIDWATCH на неправителствените организации, които са част от Европейската конфедерация за подпомагане и развитие (CONCORD). Целта е, използвайки публична информация, да бъде направен анализ на тенденциите в областта на сътрудничеството за развитие с цел осигуряване на прозрачност и база за изработване на по-ефективни и проследими като резултат политики. В България от 2009 г. със съдействието на Министерството на външните работи Българската платформа за международно развитие (БПМР) изготвя доклада за отчетените разходи по линия на международното сътрудничество за развитие.

„Политиката за развитие се подкрепя от около 3% от населението на България. Хората не виждат пряката полза за страната ни. Според тях ние сме достатъчно бедни, за да даваме на тези страни.“ Това е преобладаващото мнение, сподели председателят на БПМР Венцислав Кирков по време на събитието. „В момента, в който разбере каква е тази политика, човек започва да става в общия случай, не на 100 процента, но все пак подкрепящ“, допълни той и изтъкна, че според проучване, проведено сред политици и представители на институциите, бизнеса, неправителствения сектор и граждани, подкрепата би могла да се увеличи ако различните заинтересовани страни и обществото ясно дефинират ползите и за страната ни. Това мнение се потвърждава и в контекста на подкрепата спрямо обхвата на подбраните от българското правителство географски региони, които анкетираните считат за напълно подходящи, предвид културната и историческа близост, показва още проучването.

Принципите, които се спазват при отпускането на тази помощ, включват стремеж към ефективност (или постигането на най-добрите резултати, използвайки наличните ресурси), прозрачност, съгласуваност на политиката за развитие с външнополитическите приоритети на страната, допълняемост и синхронизация с политиката на ЕС или други страни-членки в тази област. България има поет ангажимент в рамките на ЕС да постигне разход от 0,33% от брутния национален доход (БНД) за финансиране на развитие и по-специално по линия на официалната помощ за развитие (ОПР). В момента България отделя едва около 0.09% от БНД за развитие, като тенденцията за ръст по този показател в периода 2014 – 2016 г. е обърната през 2017 г., се посочва още в доклада.

ОПР е важно средство за насърчаване на устойчивия растеж на развиващите се страни, подпомагане на интегрирането им в световната икономика и изграждане на по-справедливи и демократични общества. „Ползите от нея обаче трябва да бъдат двустранни. Препоръчваме да се направи анализ какъв е ефекта. Дали имаме политически изгоди от работа с избраните конкретни региони или търговско-икономически интереси“, заяви Кирков пред участниците в конференцията. Основната цел на БПМР е да подпомага участието на български неправителствени организации (НПО) при изпълнение на политиката за развитие в приоритетните страни в партньорство с МВнР. Според Кирков има български неправителствени организации с доста добро позициониране и добри партньорски връзки в приоритетните географски региони. „Към момента обаче не се използва опитът и потенциалът не само на българския бизнес, но и на гражданските организации“, допълни той.

Редица проучвания у нас показват, че бизнесът има смътна представа от възможните ползи, в случай че бъде по-активно ангажиран в политиката за развитие. За българските компании това сътрудничество би могло да осигури по-добър достъп до институции, мрежи и контакти в страните-партньори, което да доведе и до разширяване на дейността, и до подобряване на репутацията им.  Притесненията на българския бизнес са свързани най-вече с нивата на корупция в страните-партньори, като представителите на български компании посочват също, че поставянето на фокус върху частния сектор като участник в политиките за развитие не бива да обслужва само едрия бизнес.

„Търсенето само на политически или само на икономически изгоди обезсмисля идеята на помощта за развитие като израз на съпричастност към хората в други страни. Наистина, помощта за развитие може да допринесе и за такива ползи, но нейното значение е с далеч по-дългосрочна перспектива. Това означава утвърждаване на авторитета на държавата и нейните граждани, изграждане на взаимовръзки, включително на емоционално ниво, които след това рефлектират и върху политика, и върху икономика“, се посочва още в доклада.

В рамките на доклада и по време на конференцията, бяха изведени шест ключови препоръки, които да допринесат за по-ефективно и пълноценно участие на страната ни в международното сътрудничество за развитие:

1. Да се създаде ефективен механизъм за координация на национално ниво между различните участващи в политиките за развитие структури в България.
2. Да се направи проучване и анализ за ефекта на българската помощ за развитие по отношение на утвърждаването на България в политически, дипломатически, търговско-икономически и културен аспект.
3. Да се увеличи дела на двустранната помощ за развитие в области, които са от интерес на партньорите.
4. Да се повиши информираността на българския бизнес относно политиката за развитие на България, включително по-подробна информация за възможностите за участие на частния сектор.
5. Да се използва потенциалът на българските неправителствени организации, включително и като участници при изпълнението на българската политика за развитие.
6. Да се приеме рамков закон за политиката за развитие.

По време на конференцията бяха представени и резултатите от финансирания от Европейския съюз проект „Граждански диалог за развитие“, изпълняван от БПМР с подкрепата на външното ни министерство във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Основната цел на проекта е да задълбочи познанието и разбирането на гражданското общество за българската и европейската политика на сътрудничество за развитие и ролята на ЕС в изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие на света до 2030 г., както и българското участие в този процес. Дейностите по проекта включват 28 информационни събития за Целите за устойчиво развитие на ООН, проведени из цялата страна, регионална конференция за организации и институции от Западните Балкани и Черноморския регион, национална научна конференция за млади учени, национална конференция за глобално образование, както и обучения и конкурс за журналисти. Чрез тях организаторите се стремят да обхванат всички заинтересовани страни, които имат отношение към политиката за развитие – обществото, академичната общност, институциите, гражданския сектор, медиите, учители и ученици. Поставен бе и акцент върху работата на организацията в областта на глобалното образование като инструмент за промяна на нагласите и преодоляване на неравенствата в глобализирания свят.

Българската платформа за международно развитие (БПМР)  е основана в началото на 2009 г. Тя обединява в мрежа 23 авторитетни неправителствени организации, работещи в различни сфери. Членовете на БПМР работят по теми като образование за развитие, здравеопазване, равнопоставеност, околна среда и устойчивост. Целта на платформата е да бъде активен и легитимен партньор на държавните институции при изпълнението на ангажиментите на България към политиката на Европейския съюз за сътрудничество и развитие по отношение на трети страни.