Малко се знае за ромския холокост. Всъщност, почти нищо. Макар че ФРГ признава през 1982, че в концлагерите са изпращани роми и синти и страната поема отговорност за стореното през Втората световна война, този факт не получава нужната разгласа. През 2012 г., след дълги перипетии, в Берлин е открит паметник на ромския геноцид.
През 2015 година Европейският парламент определи втори август за Европейски възпоменателен ден на Холокоста над ромите и призова членките на Европейския съюз да го обявят в своите страни за Ден на почит към загиналите синти и роми. На този ден се почита паметта на 500-те хиляди роми, убити по време на окупацията на Европа от нацистите — почти една четвърт от общия им брой по онова време.
През 2020 година Комитетът на министрите на Съвета на Европа приема Препоръка CM/Rec(2020)2 до държавите членки относно включването на историята на ромите и/или пътуващите общности в учебните програми и учебните материали. В целите на препоръките се посочва, че „преподаването на историята на ромите и/или пътуващите общности ще допринесе за по-нататъшното развиване на редица компетентности (демократично гражданство, права на човека, равнопоставеност между половете, социални умения, междукултурно разбирателство и т.н.), необходими на учениците и студентите, а също така ще задълбочи разбирането на историческите и политическите събития и ще осигури диференцирана перспектива към обществените и културните явления“.
Преследването на ромите в Европа и по-специално в Германия, има дълга и зловеща история. В по-ново време, през 1899 г., централата на императорската полиция в Мюнхен създава Информационни служби за ромите като част от отделите за сигурност. През 1926 във Ваймарската република е приет „Закон за борба срещу циганите, скитниците и пътуващите работници“. На ромите е забранено да лагеруват по групи, а тези, които не могат да докажат постоянна заетост, са въдворявани на принудителна работа за две години.
След като нацистите идват на власт, на 15 септември 1935 г. са приети Нюрнбергските расови закони. Първият Нюрнбергски закон, „Законът за защита на немската кръв и чест“, забранява брака и извънбрачните сношения между евреи и германци. Вторият Нюрнбергски закон, „Законът за гражданството на Райха“, лишава евреите от тяхното германско гражданство. На 26 ноември 1935 г. Нюрнбергските закони са разширени и започват да се прилагат и за ромите. Ромите, както и евреите, губят правото да гласуват на 7 март 1936 година. Най-ранният нацистки документ, отнасящ се до прилагането на „Тоталното решение на циганския проблем“ на национално или международно равнище е чернова от март 1936 година под ръководството на държавния секретар Ханс Пфундтер от Министерството на вътрешните работи на Райха. Първата специфична референция към „окончателно решаване на циганския въпрос” е направена от Адолф Вюрт от Научно-изследователския отдел за расова хигиена през септември 1937 година. Първият официален партиен документ (Reichsfuhrer-SS-Dokument S-Kr. 1 Nr. 557/38) по отношение на горното е издаден през март 1938 г. и е подписан от Химлер. През 1938 година шефът на СС, Хайнрих Химлер, обособява и нарочна служба за систематичното унищожаване на ромите.
През 1936 г. започва и концентрирането на ромите в интегрирани лагери в края на градовете по общинска юрисдикция, което е прелюдия на бъдещата депортация първоначално в новообразуваните еврейски гета, а по-късно и в концлагерите. Там ромите са отделяни в самостоятелни жилищни пространства, своего рода гето в гетото и лагер в лагера.
Ромските затворници в концентрационните лагери са принудени да носят кафяв обърнат триъгълник върху униформите им, за да могат да бъдат разграничавани от останалите концлагеристи.
Аушвиц е лагерът, станал символ на геноцида срещу евреите и ромите. Но той е символ както на ромския холокост, така и на ромската съпротива. В този лагер са концентрирани най-много роми, които живеят в т.нар. цигански семеен кампус. Именно в него в нощта на 16-ти май 1944 г. около 6 000 роми – мъже, жени и деца – въстават срещу нацистите. Когато СС командата навлиза в „Циганския лагер“, за да отведе ромите в газовите камери, тя среща неочаквана и нечувана до този момент съпротива. За тяхна огромна изненада ромите ги посрещат с чукове, кирки, лопати и други подръчни средства, а на входовете на бараките им са издигнати барикади. Започва кървава и неравна битка, която продължава няколко часа. Германските войници отстъпват. Те не са подготвени за такава яростна съпротива и се страхуват, че мълвата за бунта може да подпали и другите блокове с концлагеристи в лагера. В този ден нито един човек от „Циганския лагер“ не е отведен и умъртвен в газовите камери. По-късно, в края на май, нацистите разделят концлагеристите и ги изпращат в различни лагери, за да ги отслабят. В „Циганския лагер“ в Аушвиц са оставени по-малко от 3 000 души, предимно деца и старци. На 2-ри срещу 3-ти август 1944 г., последните концлагеристи роми в Аушвиц се опитват за пореден път да отблъснат немските войници, но накрая съпротивата им е сломена и те намират смъртта си в газовите камери. За целия период на ромския геноцид в лагерите са загинали над 500 000 души.
През ноември 2006 г. бивши концлагеристи организират възпоменателна среща в Нойенгам, Германия. Те решават датата 16-ти май да се отбелязва като „Ден на ромската съпротива“, за да не бъде забравен никога подвигът на ромите от Аушвиц, защото той може да послужи като урок за бъдещите поколения. През последните няколко години Денят на ромската съпротива се отбелязва по-масово не само за да не се забравя подвигът от Аушвиц. С този символен акт ромите се противопоставят на надигащия се национализъм в почти всички страни в Европа.
В България ромите също отбелязват Деня на ромската съпротива. Но те отбелязват и факта, че България е единствената европейска страна, която не е позволила нито един български ром да загине в лагерите на смъртта.
Коментар: Фондация „С.Е.Г.А. – СТАРТ ЗА ЕФЕКТИВНИ ГРАЖДАНСКИ АЛТЕРНАТИВИ“
