Резюме
През 2007 г. Министерството на външните работи на Република България (МВнР) публикува един от първите документи, свързани с участието на България в
политиката за международно сътрудничество за развитие1. В него бяха очертани задачите, принципите и приоритетите при реализация на българската политика за развитие. Още тогава беше посочено, че важен критерий за избор на приоритетни за страната партньори е наличието на политически, дипломатически, търговскоикономически и културни контакти. Това предполагаше, че от наша страна има стройна система на взаимодействие между различни секторни институции, така че да се формира единна политика за развитие.
Извадки
От 2009 г. досега Българската платформа за международно развитие (БПМР) изготвя доклад за отчетените разходи по линия на международното сътрудничество за развитие със съдействието на МВнР. Тези доклади са част от инициативата AIDWATCH на Европейската конфедерация за подпомагане и развитие (CONCORD), като целта е, използвайки публична информация да бъде направен анализ на тенденциите в областта на сътрудничеството за развитие и доколко страните-членки на ЕС се доближават до поетите ангажименти в тази област.
Някои етични аспекти при предоставяне на помощ за развитие
Ако системата за социалистическа взаимопомощ е заклеймявана като „идеологизирана”, днес можем с подобни основания да помислим, че новите правила за участие в политиката за развитие е също идеологически обоснована. Например в международен план е често срещана дефиницията „демократизация” по отношение на страни или общности. Разбира се, взаимодействието между различни култури в един глобален свят означава и трансфер на едни разбирания от едно място на друго. Нормално е в този случай очакването, че този, който дава помощ на друг да търси ответна облага – пряка или непряка – или да очаква съответно поведение, освен ако доброволно не се е отказал от нея.
