Коментар на: проф. Петранка Филева, председател на УС на БПМР
През последния месец на 2021 г. бяха обявени две важни новини от Брюксел, свързани с глобалните амбиции на Европейския съюз и с промяна в наименованието на европейската политика на сътрудничетво за развитие от „международно сътрудничество“ към „международни партньорства“ – определяна като израз на желание за адаптиране на европейския модел на политика за развитие към новите глобални реалности.
На 1 декември беше обявена новата амбициозна инвестиционна стратегия на Европейския съюз (ЕС) под името „Глобален портал“. Тя предвижда до 2027 г. Съюзът да вложи 300 млрд. евро в различни проекти по света. Средствата ще бъдат насочени към проекти по целия свят с цел страните-партньори да бъдат подпомогнати в своя зелен и цифров преход. „С Глобалния портал ние искаме да създадем здрави и устойчиви връзки, не зависимости – между Европа и света и да градим ново бъдеще за младите хора”, заяви комисарят за международни партньорства, Юта Урпилайнен.
На 21 декември Комисията прие и разработваните още от 2018 г. многогодишни индикативни програми (МИП) на Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI) – Глобална Европа, в които се определят приоритетни области за сътрудничество с партньорски държави и региони по света за периода 2021-2027 г.
Две години преди това, през декември 2020 г, европейските лидери се споразумяха за впечатляващите 1,82 трилиона евро (в цени от 2018 г.) относно размера на бюджета на ЕС за следващите 7 години. Важно е да се отбележи, че от 98,4 милиарда евро, отпуснати за външна дейност на ЕС, 71,8 милиарда евро бяха заделени за Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество (NDICI), който е основен инструмент на ЕС за международно развитие, обединил набор от инструменти за външна дейност по предишната многогодишна финансова рамка.
Защо думата партньорства замени сътрудничество?
На 16 януари 2021 г. на мястото на Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ (DEVCO) се появи Генерална дирекция „Международни партньорства” (INTPA). Сред задачите на дирекцията е записано, че чрез международни партньорства по целия свят, които поддържат и насърчават европейските ценности и интереси, тя работи за устойчиво развитие, изкореняване на бедността, насърчаване на мира и защита на правата на човека[1].
Във връзка с тази промяна Юта Урпилайнен стана първият европейски комисар по международните партньорства, пост, известен преди като европейски комисар за международно сътрудничество и развитие. В основата на тази промяна на името беше амбицията да се премине към по-балансиран и устойчив подход в отношенията със страните партньори, или както заяви комисар Юта Урпилайнен по време на Европейските дни на развитието през юни 2021 г., „чрез международни партньорства ние адаптираме европейския модел на развитието към новите глобални реалности“.
Малко преди това, още през 2020 г., се появи и така нареченият „Екип Европа“, събрал за взаимодействие институции на ЕС, държави членки и европейски институции за финансиране на развитието. В началото на кризата с COVID-19 „Екип Европа“ успя да отдели огромните 38,5 милиарда евро, за да помогне на най-уязвимите страни да се справят с непосредствения здравен ефект от пандемията, както и с нейните социални и икономически последици. В духа на „Екип Европа“, т.е. при партньорства между държави-членки на ЕС, граждански организации, частен бизнес и финансови институции, през декември 2020 г. беше създадена платформата Център за цифрово развитие (D4D) с цел да се увеличат инвестициите в дигиталния сектор в страните партньори, основавайки се на съответните им сравнителни предимства. На този дух разчитат и при изпълнението на стратегията Глобален портал.
Идеята за партньорствата беше приложена най-напред в стратегията на ЕС с Африка, която се фокусира върху изграждането на пет партньорства около (1) зелен преход и достъп до енергия, (2) цифрова трансформация, (3) растеж и работни места, (4) мир и управление и (5) миграция и мобилност. А още от началото на века в международните форуми, търсещи повишаване на ефективността на помощта за развитие, терминът „помощ за развитие“ се замени доста категорично с термина „международно сътрудничество за развитие“, а на срещата в Бусан през 2011 г. се формира група за развитие и поддържане на форума „Глобално партньорство за ефективно сътрудничество за развитие“. Цел 8 от Целите на хилядолетието за развитие и Цел 17 от Целите на ООН за устойчиво развитие, също носят наименованието „глобално партньорство за развитие“ Ако се опитаме да маркираме причините за промяната на термините, бихме посочили растящата еманципация на голяма част от развиващите се страни, появата на така наречените „нови донори“ на помощ за развитие, нуждата от колективни усилия за посрещане на глобалните предизвикателства и не на последно място, конкуренцията между големите играчи на международната сцена за спечелването на икономически позиции в растящите пазари на Африка, Азия и Латинска Америка.
Повече за инструмента „Глобална Европа“
От новия Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) – „Глобална Европа“, се очаква да увеличи ефективността и видимостта на външните политики на ЕС, да засили тяхната координация с вътрешните политики и да даде на ЕС необходимата гъвкавост, за да може да реагира по-бързо на нови кризи и предизвикателства. Той ще бъде основният инструмент на ЕС за финансиране на борбата за изкореняване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие, просперитета, мира и стабилността[1].
В инструмента Глобална Европа са предвидени 79,46 милиарда евро (по текущи цени 2021 г.) за сътрудничество с трети държави извън Европейския съюз за периода 2021-2027 г. (с изключение на бенефициерите на предприсъединителна помощ и отвъдморските страни и територии, за които се прилагат специални инструменти), което представлява увеличение с 12% в сравнение с предходния дългосрочен бюджет за периода 2014-2020 г.
Чрез този инструмент влизат повече средства за външната дейност на ЕС. Събрани са няколко предишни инструмента, осигурява се по-голяма гъвкавост на многогодишна основа, по-голяма прозрачност.
Повече средства попадат в географския стълб на инструмента – 60,39 милиарда евро, който ще насърчава диалога и сътрудничеството с трети държави. Всеки регионален пакет е адаптиран към нуждите и приоритетите на съответните държави и регион и съответства на стратегическите приоритети на ЕС. Стремежът е индивидуалните действия да не са насочени само към един отделен проблем, а да отговарят на няколко цели едновременно: засилено партньорство и диалог; сигурност, мир и стабилност; миграция и мобилност, приобщаващ икономически растеж; човешко развитие, включително равенство между половете; върховенство на закона, права на човека и демокрация; добро управление; изкореняване на бедността; околна среда и изменение на климата.
Вторият стълб е тематичният стълб, с финансов пакет от 6,36 милиарда евро, поделени приблизително равномерно между действия в подкрепа на правата на човека и демокрацията, гражданското общество, стабилността и мира. Той ще допълва дейностите в географския стълб, когато те трябва да се разглеждат на глобално равнище. За финансиране на органиации на гражданското общество са предвидени 1,36 млрд. евро, за разнообразните глобални предизвикателства – 2,73 млрд. евро.
Третият стълб е за бързо реагиране с финансов пакет от 3,18 милиарда евро, предназначен за това, ЕС да може бързо и ефективно да се намесва, за да предотвратява конфликти и да реагира в ситуации на криза или нестабилност. Стълбът ще допринесе за: осигуряване на стабилност и предотвратяване на конфликти в ситуации на криза; укрепване на устойчивостта и установяване на по-добри връзки между дейностите за развитие и хуманитарната помощ; удовлетворяване на нуждите и изпълнение на приоритетите на външната политика на ЕС
ЕС ще използва финансирането по линия на инструмента за изграждане на международни партньорства за устойчиво развитие. Най-малко 93% от финансирането ще отговаря на изискванията на Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР и следователно ще се счита за официална помощ за развитие.
Освен това новият инструмент ще съдържа инвестиционна рамка за външна дейност, финансирана от географския стълб, с цел набиране на допълнителни финансови ресурси за устойчиво развитие от публичния и частния сектор. Тя ще се състои от Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР+) и Гаранцията за външна дейност с бюджет в размер на 53,45 милиарда евро. Като цяло гаранцията ще служи за: подкрепа на микропредприятията и МСП; насърчаване на създаването на достойни работни места; укрепване на публичната и частната инфраструктура; насърчаване на използването на възобновяема енергия и устойчивото земеделие; подпомагане на цифровата икономика; справяне със здравните и социално – икономическите последици от кризата, предизвикана от COVID-19.
Междусекторните приоритети се усилват чрез хоризонтални цели. Предвидено е най-малко 20% от средствата да бъдат изразходвани за човешко развитие; 30% за увеличаване на усилията в областта на изменението на климата; приблизително 10% от средствата да бъдат изразходвани за справяне с управлението и с отстраняване на причините за незаконната миграция и принудителното разселване. Равенството между половете следва да е основна или значима цел за най-малко 85% от действията.
В Програмата „Глобална Европа“ е заделен бюджет за подсилване на европейската политика за съседство – съответно разположени на юг и на изток.
Стратегията Глобален портал (Global Gateway)
На 1 декември 2021 г. Европейският съюз обяви своята нова стратегия за свързаност в световен мащаб под името „Глобален портал“, която предвижда до 2027 г. съюзът да вложи 300 млрд. евро в различни проекти по света. Това е многосекторна глобална инициатива, обхващаща инфраструктура от следващо поколение като оптични кабели, 5G мрежи и заводи за зелена енергия в развиващия се свят, както и инвестиции в здравеопазване, образование и научни изследвания, както и за изграждане на магистрали и летища. Всъщност от много анализатори тази стратегия се разглежда като отговор на ЕС към китайската инициатива „Един пояс, един път“.
В основата на новия стратегически подход лежи концепцията за „стратегическа автономия“, която предполага ЕС да усили своята самостоятелна и по-важна роля в глобалните процеси. Означава и защита на европейското, т.е. подкрепа за европейските предприемачи с различни форми на съфинансиране и гаранции. Очаква се ЕС да проучи възможността за създаване на Европейски инструмент за експортно кредитиране в подкрепа на европейските предприятия, което ще улесни конкуренцията им с фирми, подкрепяни например от китайското правителство.
„Глобалният портал“ залага на най-високите стандарти за устойчивост, управление и прозрачност като конкурентно предимство, например спрямо китайското финансиране, често обвинявано в създаване на зависимости и пораждане на корупция. „Ще подкрепим умни, устойчиви инвестиции в качествена инфраструктура, които са съобразени с ценностите и стандартите на ЕС“, каза председателката на ЕК Фон дер Лайен. „Ще насърчаваме равностойното партньорство и ще сключваме нови съюзи, без да създаваме зависимости“, добави тя при обявяването на стратегията. В същия ден Върховният представител/заместник-председател Жозеп Борел каза: „По-силна Европа в света означава решителен ангажимент с нашите партньори, твърдо основани на нашите основни принципи. Със стратегията „Глобален портал“ ние потвърждаваме нашата визия за засилване на мрежа от връзки, която трябва да се основава на международно приети стандарти, правила и разпоредби, за да осигурим равнопоставени условия“.
Стратегията „Глобален портал“ се обявява също така като принос на Европа за намаляване на недостига на инвестиции в световен мащаб, което изисква съгласувани усилия в съответствие с ангажимента на лидерите на Г-7 от юни 2021 г. за стартиране на високостандартно и прозрачно партньорство, основано на ценности, за да се отговори на глобалните потребности за развитие на инфраструктурата. Показателно е пожеланието за насърчаване на инвестиции в устойчива свързаност между партньорите, например взаимно подсилване на стратегията „Глобален портал“ с инициативата на САЩ „Да изградим отново по-добър свят“ (Build Back Better World). Този ангажимент за съвместна работа беше потвърден отново на 26-ата конференция на страните по РКООНИК (COP26) – Конференцията на ООН по изменението на климата през 2021 г., на която ЕС и Съединените щати събраха единомислещи партньори, за да изразят своя общ ангажимент за справяне с кризата в областта на климата чрез развой на инфраструктура, която е екологосъобразна и устойчива.
Стратегията „Глобален портал“ се основава на постиженията на стратегията за свързаност между ЕС и Азия от 2018 г., на наскоро сключените партньорства за свързаност с Япония и Индия, както и на икономическите и инвестиционните планове за Западните Балкани, Източното партньорство и Южното съседство. Тя е в пълно съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР) и с Парижкото споразумение за климата.
Многогодишните индикативни програми (МИП) на инструмента „Глобална Европа“
След усилена работа на 21 декември 2021 г. Комисията на ЕС прие многогодишните индикативни програми (МИП) на програмата „Глобална Европа“, в които се определят приоритетни области за сътрудничество с партньорски държави и региони по света за периода 2021-2027 г. Приетите програмни документи за държавите и регионите представляват сума на стойност 26,336 милиарда евро. Обхванатите от инструмента партньорски държави и региони са съседните държави, Субсахарска Африка, Азия и Тихоокеанския басейн, както и Северна и Южна Америка и Карибският басейн.
Програмирането за „Глобална Европа“, което започна официално през ноември 2020 г., е предназначено за най-важните приоритети на Комисията. То насърчава екологосъобразното, цифровото, приобщаващото и устойчивото възстановяване след COVID-19 и изцяло зачита ангажиментите, съдържащи се в новия инструмент, по-специално по отношение на действията в областта на климата, социалното приобщаване и човешкото развитие, миграцията и принудителното разселване и равенството между половете. Договорените приоритети са съобразени с Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие, Парижкото споразумение и стратегията на ЕС за Глобален портал/Global Gateway.
Всички национални и регионални програмни документи ще бъдат допълнени с четири вече приети тематични програми: права на човека и демокрация (1,5 милиарда евро); организации на гражданското общество (1,5 милиарда евро); мир, стабилност и предотвратяване на конфликти (871 милиона евро) и глобални предизвикателства (3,6 милиарда евро). По-рано през годината беше приета и МИП „Еразъм+“, която ще получи финансиране от географските пакети извън политиката за съседство на стойност 1,79 милиарда евро.
Общата цел на тематичната програма за правата на човека и демокрацията е да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи, демокрацията и върховенството на закона в световен мащаб. Многогодишното индикативно програмиране за тематичната програма за правата на човека и демокрацията следва структурата на Плана за действие на ЕС за правата на човека и демокрацията 2020-2024 с неговите пет основни приоритета: 1. Защита и овластяване на хората; 2. Изграждане на устойчиви, приобщаващи и демократични общества; 3. Насърчаване на глобална система за правата на човека и демокрацията; 4. Използване на възможностите и справяне с предизвикателствата на новите технологии; 5. Постигане чрез съвместна работа.
Тематичната програма за организации на гражданското общество (ОГО) е единствената тематична програма с ясен мандат, базиран на действащи лица. Общата цел на програмата е да укрепи организациите на гражданското общество като независими участници в доброто управление и развитие сами по себе си. За тази цел интервенциите по програмата ще допринесат преди всичко за благоприятна и достъпна среда за гражданското общество; по-приобщаващо участие на ОГО в диалога; и за укрепване на капацитета на партньорите на ОГО. Освен това програмата ще включва програмата DEAR (Образование за развитие и повишаване на осведомеността), фокусирана върху осведомеността на европейските граждани за устойчивото развитие, с действия в ЕС, страните кандидатки и потенциални кандидатки.
Тематичната програма „Мир, стабилност и предотвратяване на конфликти“ ще допълва действия в рамките на географските стълбове, стълбовете за бързо реагиране и дейности, финансирани по Европейският инструмент за мир (EPF). Предвид хоризонталния си характер, тематичната програма ще фокусира подкрепата си върху интервенции, които изискват глобален или трансрегионален подход със силно многостранно измерение, укрепване на ролята на Европа като световен лидер и установител на стандарти. Освен това ще има партньорства с международни/регионални организации, публични органи на държави-членки на ЕС, организации на гражданското общество, частни компании и др.
Тематичната програма „Глобални предизвикателства“ обхваща глобалното и многостранното измерение на действията на ЕС за изпълнение на своите политически приоритети. В съответствие с Програмата до 2030 г., Европейския консенсус за развитие и геополитическите приоритети на Европейската комисия, тя ще подкрепя глобални действия, допринасящи за целта за „по-силна Европа в света“. Следователно програмата ще действа като ключов инструмент за външно представяне на политиките на ЕС, като му помага да използва по-ефективно своята регулаторна сила, високи екологични и социални стандарти, уникален единен пазар и модел на социална пазарна икономика.
С толкова подробно програмиране по географски и тематични приоритети, сътрудничеството за развитие за периода 2021-2027 г. ЕС се ангажира в продължение на още седем години да се борим с неравенствата и да подкрепя приобщаващото, екологосъобразното и устойчивото развитие. Много от договорените приоритети ще подкрепят ефективното изпълнение на стратегията „Глобален портал“, като мобилизират ключови ресурси за устойчиво развитие, като същевременно се справят с най-неотложните глобални предизвикателства.
Изпълнението е важно, защото пандемията с COVID-19 и здравните, социалните и икономическите последици от нея увеличават предизвикатествата пред отделните държави и света. Нужна е съгласуваност и дух на партньорство, включително в рамките на Европейския съюз. Това е полезният подход за Европа, заявила за пореден път готовността си да бъде водещ геополитически участник в създаването на глобални обществени блага в свят, който наистина се нуждае от тях.
[1] Annual Activity Report 2020 DG FOR INTERNATIONAL PARTNERSHIPS, p. 3.
